14 июн. 2022 г., 10:09

Носим лятото в ръка

1.7K 5 15

Хладна утрин цвят разтвори,

светят морските простори.

На крило от бяла птица

слиза слънчева зорница.

 

Плажът ранни стъпки пие,

в морска пяна тайни крие.

Любовта ни с бронзов тен

благославя юлски ден.

 

Пр.:  Пясък, слънчице, вода,

          носим лятото в ръка,

          Ведра песничка си пеем,

          чудото ще доживеем.

 

Нощем арфа тънкострунна

озвучи пътека лунна.

От целувки под звездите

влюбени венчета сплитат.

 

Сливат се тела горещи

и топят се като свещи.

Съзаклятник е морето

и трезор е на обети.

 

Пр. : Пясък, слънчице, вода,

         смучем лятото в уста.

         Ведра песничка си пеем,

         чудото ще доживеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

  • Плуваме през превратностите на съдбата, Мария, всички у дома. Но събрах целия си копнеж и го викам, лятното чудо, защото вярвам, че ще го дочакаме.⛱
  • Светличка, ти да не си вече на морето? Отново се върнах с желание тук, тананикайки си твоята песничка и си помислих, че тези живи картини и жезнерадост са като преживяни на момента, толкова силно ми въздействат! Ей, ако си на жадувания бряг, прати много поздрави на морето от мен, че не знам дали ще го видя и това лято...
  • Благодаря ви от все 💖 !
  • Обикновено войниците като маршируват- пеят. Това значи, че текстът е съвършен по ритъм, инъче ще си сбъркат крачките... Е, не само войнишките, но и за валсове и за всички други, музиката е една и съща за всички куплети, освен за рефрените! И твоят, Свитле е безупречен! Игриво, закачливо, ясно и прекрасно съдържание, личи и, че се харесва! Желая ти успех и гласувам за него.
  • Успех, Светла!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...