14.06.2022 г., 10:09

Носим лятото в ръка

1.7K 5 15

Хладна утрин цвят разтвори,

светят морските простори.

На крило от бяла птица

слиза слънчева зорница.

 

Плажът ранни стъпки пие,

в морска пяна тайни крие.

Любовта ни с бронзов тен

благославя юлски ден.

 

Пр.:  Пясък, слънчице, вода,

          носим лятото в ръка,

          Ведра песничка си пеем,

          чудото ще доживеем.

 

Нощем арфа тънкострунна

озвучи пътека лунна.

От целувки под звездите

влюбени венчета сплитат.

 

Сливат се тела горещи

и топят се като свещи.

Съзаклятник е морето

и трезор е на обети.

 

Пр. : Пясък, слънчице, вода,

         смучем лятото в уста.

         Ведра песничка си пеем,

         чудото ще доживеем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • Плуваме през превратностите на съдбата, Мария, всички у дома. Но събрах целия си копнеж и го викам, лятното чудо, защото вярвам, че ще го дочакаме.⛱
  • Светличка, ти да не си вече на морето? Отново се върнах с желание тук, тананикайки си твоята песничка и си помислих, че тези живи картини и жезнерадост са като преживяни на момента, толкова силно ми въздействат! Ей, ако си на жадувания бряг, прати много поздрави на морето от мен, че не знам дали ще го видя и това лято...
  • Благодаря ви от все 💖 !
  • Обикновено войниците като маршируват- пеят. Това значи, че текстът е съвършен по ритъм, инъче ще си сбъркат крачките... Е, не само войнишките, но и за валсове и за всички други, музиката е една и съща за всички куплети, освен за рефрените! И твоят, Свитле е безупречен! Игриво, закачливо, ясно и прекрасно съдържание, личи и, че се харесва! Желая ти успех и гласувам за него.
  • Успех, Светла!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...