5 окт. 2020 г., 13:59

Носталгия... 

  Поэзия » Другая
257 0 0
Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна...
Чакам тя пътека да направи
и да я застели в светлини –
път в Безкрайността отиващ право
и в незнайни приказни страни...
В тази нощ на красота и тайни
моля се на златната Луна:
„Потопи ме в светлата Безкрайност – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
: ??:??