Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна...
Чакам тя пътека да направи
и да я застели в светлини –
път в Безкрайността отиващ право
и в незнайни приказни страни...
В тази нощ на красота и тайни
моля се на златната Луна:
„Потопи ме в светлата Безкрайност – ...