18 сент. 2009 г., 10:56

Носталгия

590 0 3

 

 

                                                        Носталгия

                                                    

                                                    Минаха години.

                                                   Заминаха далече.

                                                   Няма да се върнат.

                                                    Забравени са вече.

                                                    Но болката остана.

                                                    Старата на прага -

                                                     вече не ни чака

                                                     с усмивката си блага.

                                                      

                                                      Wali. (Виолета Томова)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вили... Без малко да пропусна този прекрасен стих. Прегръдки...

    ...този Бащин праг винаги висок ми се струва. Сянката крие моят усмихнат формат, а от снимката в тяхната стая гласовете им още в мене битуват. Близо слизат с обичта в насълзените ресници. Там и тук-все търсим същността, а е само миг животът ни. Обичай, даже да боли Обичай!...
  • Чака, Вили, все там чака. Само дето не ги виждаме.
    Прегръдка!
  • Тъжно...
    Прегръдки!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...