Носталгия
Носталгия
Минаха години.
Заминаха далече.
Няма да се върнат.
Забравени са вече.
Но болката остана.
Старата на прага -
вече не ни чака
с усмивката си блага.
Wali. (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.
Comments
Comments
-
Вили... Без малко да пропусна този прекрасен стих. Прегръдки...
...този Бащин праг винаги висок ми се струва. Сянката крие моят усмихнат формат, а от снимката в тяхната стая гласовете им още в мене битуват. Близо слизат с обичта в насълзените ресници. Там и тук-все търсим същността, а е само миг животът ни. Обичай, даже да боли Обичай!... -
-
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
