18.09.2009 г., 10:56

Носталгия

585 0 3

 

 

                                                        Носталгия

                                                    

                                                    Минаха години.

                                                   Заминаха далече.

                                                   Няма да се върнат.

                                                    Забравени са вече.

                                                    Но болката остана.

                                                    Старата на прага -

                                                     вече не ни чака

                                                     с усмивката си блага.

                                                      

                                                      Wali. (Виолета Томова)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вили... Без малко да пропусна този прекрасен стих. Прегръдки...

    ...този Бащин праг винаги висок ми се струва. Сянката крие моят усмихнат формат, а от снимката в тяхната стая гласовете им още в мене битуват. Близо слизат с обичта в насълзените ресници. Там и тук-все търсим същността, а е само миг животът ни. Обичай, даже да боли Обичай!...
  • Чака, Вили, все там чака. Само дето не ги виждаме.
    Прегръдка!
  • Тъжно...
    Прегръдки!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...