Wali (Виолета Томова) Wali (Виолета Томова)
4 280
18 sept 2009, 10:56

Носталгия

  Poesía » Otra
589 0 3

 

 

                                                        Носталгия

                                                    

                                                    Минаха години.

                                                   Заминаха далече.

                                                   Няма да се върнат.

                                                    Забравени са вече.

                                                    Но болката остана.

                                                    Старата на прага -

                                                     вече не ни чака

                                                     с усмивката си блага.

                                                      

                                                      Wali. (Виолета Томова)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Вили... Без малко да пропусна този прекрасен стих. Прегръдки...

    ...този Бащин праг винаги висок ми се струва. Сянката крие моят усмихнат формат, а от снимката в тяхната стая гласовете им още в мене битуват. Близо слизат с обичта в насълзените ресници. Там и тук-все търсим същността, а е само миг животът ни. Обичай, даже да боли Обичай!...
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Чака, Вили, все там чака. Само дето не ги виждаме.
    Прегръдка!
  • VesiP (Веселка Пенова)
    VesiP (Веселка Пенова)
    Тъжно...
    Прегръдки!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0