13 сент. 2022 г., 10:05

Нов адрес

473 3 2

Отида ли си, знам ще ме потърсиш.

Ще бъда някак блѝзо и далече.

На няколко пресечки от безсмъртие

и вляво до инфарктната сърдечност.

Ще имам километърна ограда

от няколко си стотин жълти изгрева,

а всичките, невиждали ни залези 

вероятно сам отново ще измислям. 

Не се страхувай! Тук ще се загубиш. 

По-страшното е изходи да няма. 

Живяла си в реалност на заблуди, 

а аз на чудеса не се надявам... 

Случайно ако сбъркаш впървом пътя, 

поспри се и огледай покрай тебе. 

Невидим съм, а бях от кръв и плът. 

Сега живея на адрес - Безвремие. 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

06.08.2021

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...