13.09.2022 г., 10:05

Нов адрес

471 3 2

Отида ли си, знам ще ме потърсиш.

Ще бъда някак блѝзо и далече.

На няколко пресечки от безсмъртие

и вляво до инфарктната сърдечност.

Ще имам километърна ограда

от няколко си стотин жълти изгрева,

а всичките, невиждали ни залези 

вероятно сам отново ще измислям. 

Не се страхувай! Тук ще се загубиш. 

По-страшното е изходи да няма. 

Живяла си в реалност на заблуди, 

а аз на чудеса не се надявам... 

Случайно ако сбъркаш впървом пътя, 

поспри се и огледай покрай тебе. 

Невидим съм, а бях от кръв и плът. 

Сега живея на адрес - Безвремие. 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

06.08.2021

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...