Онова що крия зад тъмен параван 

и дето мѝра ми не дава нощем

правя го на черен дим, катран

и някак вдишвам, някак мога още.

В пепелта от изгоряло аз мълча

мълча и гълтам тежък дим.

Запалена упойка и мъгла…

някак мога да го правя с дни. 

Мрачните пердета се разкриват

искам да не гледам към фурията

пепелника ми прелива ли, прелива

пак усещам, че посягам към кутията

и превръщам се във нощен призрак 

призрак някак на самотна гара

някак тъй прозрачен ясен признак

че нуждая се от следваща цигара…