Някак
Онова що крия зад тъмен параван
и дето мѝра ми не дава нощем
правя го на черен дим, катран
и някак вдишвам, някак мога още.
В пепелта от изгоряло аз мълча
мълча и гълтам тежък дим.
Запалена упойка и мъгла…
някак мога да го правя с дни.
Мрачните пердета се разкриват
искам да не гледам към фурията
пепелника ми прелива ли, прелива
пак усещам, че посягам към кутията
и превръщам се във нощен призрак
призрак някак на самотна гара
някак тъй прозрачен ясен признак
че нуждая се от следваща цигара…
© Stillaghxul All rights reserved.
