Някак
Онова що крия зад тъмен параван
и дето мѝра ми не дава нощем
правя го на черен дим, катран
и някак вдишвам, някак мога още.
В пепелта от изгоряло аз мълча
мълча и гълтам тежък дим.
Запалена упойка и мъгла…
някак мога да го правя с дни.
Мрачните пердета се разкриват
искам да не гледам към фурията
пепелника ми прелива ли, прелива
пак усещам, че посягам към кутията
и превръщам се във нощен призрак
призрак някак на самотна гара
някак тъй прозрачен ясен признак
че нуждая се от следваща цигара…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Stillaghxul Всички права запазени
