18 окт. 2023 г., 12:29

Някога

442 2 4

Надеждата някога беше изгрев реален...

тя беше доброто във нас! Но някак!?

Попадна в магията на измамността.

И тишина, мирис на мърша... Защо?

 

Навярно безликият търси душа.

Няма вяра, от всякъде смърт...

Боже, моли се... загива Светът.

Камбани... тайни, колибри, тъга.

 

Съскат отровни змии...

Днес Народът ни спи.

Не, отдавна го няма... просто

тишината душата ми стяга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Ники,Приятелю радвам се за подкрепата!Бъди винаги светлина в тъмнината!!!До нови!!!
  • Точно казано, Ачо!;
    "Съскат отровни змии...
    Днес Народът ни спи.
    Не, отдавна го няма... просто
    тишината душата ми стяга".
  • Благодаря ти за подкрепата,Приятелю!Хубав ден, Младене!!!
  • Как хубаво и точно си го казал, Ачо!:

    "Съскат отровни змии...
    Днес Народът ни спи.
    Не, отдавна го няма... просто
    тишината душата ми стяга."

    Поздравление!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...