Някога
Надеждата някога беше изгрев реален...
тя беше доброто във нас! Но някак!?
Попадна в магията на измамността.
И тишина, мирис на мърша... Защо?
Навярно безликият търси душа.
Няма вяра, от всякъде смърт...
Боже, моли се... загива Светът.
Камбани... тайни, колибри, тъга.
Съскат отровни змии...
Днес Народът ни спи.
Не, отдавна го няма... просто
тишината душата ми стяга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены