aap (Ангел)
921 3578
18.10.2023 г., 12:29 ч.

Някога 

  Поезия
216 2 4

Надеждата някога беше изгрев реален...

тя беше доброто във нас! Но някак!?

Попадна в магията на измамността.

И тишина, мирис на мърша... Защо?

 

Навярно безликият търси душа.

Няма вяра, от всякъде смърт...

Боже, моли се... загива Светът.

Камбани... тайни, колибри, тъга.

 

Съскат отровни змии...

Днес Народът ни спи.

Не, отдавна го няма... просто

тишината душата ми стяга.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Ники,Приятелю радвам се за подкрепата!Бъди винаги светлина в тъмнината!!!До нови!!!
  • Точно казано, Ачо!;
    "Съскат отровни змии...
    Днес Народът ни спи.
    Не, отдавна го няма... просто
    тишината душата ми стяга".
  • Благодаря ти за подкрепата,Приятелю!Хубав ден, Младене!!!
  • Как хубаво и точно си го казал, Ачо!:

    "Съскат отровни змии...
    Днес Народът ни спи.
    Не, отдавна го няма... просто
    тишината душата ми стяга."

    Поздравление!
Предложения
: ??:??