Oct 18, 2023, 12:29 PM

Някога 

  Poetry
219 2 4

Надеждата някога беше изгрев реален...

тя беше доброто във нас! Но някак!?

Попадна в магията на измамността.

И тишина, мирис на мърша... Защо?

 

Навярно безликият търси душа.

Няма вяра, от всякъде смърт...

Боже, моли се... загива Светът.

Камбани... тайни, колибри, тъга.

 

Съскат отровни змии...

Днес Народът ни спи.

Не, отдавна го няма... просто

тишината душата ми стяга.

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Ники,Приятелю радвам се за подкрепата!Бъди винаги светлина в тъмнината!!!До нови!!!
  • Точно казано, Ачо!;
    "Съскат отровни змии...
    Днес Народът ни спи.
    Не, отдавна го няма... просто
    тишината душата ми стяга".
  • Благодаря ти за подкрепата,Приятелю!Хубав ден, Младене!!!
  • Как хубаво и точно си го казал, Ачо!:

    "Съскат отровни змии...
    Днес Народът ни спи.
    Не, отдавна го няма... просто
    тишината душата ми стяга."

    Поздравление!
Random works
: ??:??