Някога

aap (Ангел)
861 3583

18 oct 2023, 12:29

Poesía

142 2 4

Надеждата някога беше изгрев реален...

тя беше доброто във нас! Но някак!?

Попадна в магията на измамността.

И тишина, мирис на мърша... Защо?

Навярно безликият търси душа.

Няма вяра, от всякъде смърт...

Боже, моли се... загива Светът.

Камбани... тайни, колибри, тъга.

Съскат отровни змии...

Днес Народът ни спи.

Не, отдавна го няма... просто

тишината душата ми стяга.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2023-10-19T21:15:44+03:00

Благодаря,Ники,Приятелю радвам се за подкрепата!Бъди винаги светлина в тъмнината!!!До нови!!!
Niki_art (Николай Василев)

2023-10-19T16:01:51+03:00

Точно казано, Ачо!;
"Съскат отровни змии...
Днес Народът ни спи.
Не, отдавна го няма... просто
тишината душата ми стяга".
aap (Ангел)

2023-10-19T09:35:26+03:00

Благодаря ти за подкрепата,Приятелю!Хубав ден, Младене!!!
vega666 (Младен Мисана)

2023-10-18T17:27:29+03:00

Как хубаво и точно си го казал, Ачо!:

"Съскат отровни змии...
Днес Народът ни спи.
Не, отдавна го няма... просто
тишината душата ми стяга."

Поздравление!