Някога

Poesía

436 2 4

Надеждата някога беше изгрев реален...

тя беше доброто във нас! Но някак!?

Попадна в магията на измамността.

И тишина, мирис на мърша... Защо?

Навярно безликият търси душа.

Няма вяра, от всякъде смърт...

Боже, моли се... загива Светът.

Камбани... тайни, колибри, тъга.

Съскат отровни змии...

Днес Народът ни спи.

Не, отдавна го няма... просто

тишината душата ми стяга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря,Ники,Приятелю радвам се за подкрепата!Бъди винаги светлина в тъмнината!!!До нови!!!

2023-10-19T21:15:44+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Точно казано, Ачо!;
"Съскат отровни змии...
Днес Народът ни спи.
Не, отдавна го няма... просто
тишината душата ми стяга".

2023-10-19T16:01:51+03:00
aap (Ангел)

Благодаря ти за подкрепата,Приятелю!Хубав ден, Младене!!!

2023-10-19T09:35:26+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Как хубаво и точно си го казал, Ачо!:

"Съскат отровни змии...
Днес Народът ни спи.
Не, отдавна го няма... просто
тишината душата ми стяга."

Поздравление!

2023-10-18T17:27:29+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0