Прилича на игра, но няма име.
Увлича с лекота неизмерима.
С тиара на тъга е увенчана
и старата лъжа преодоляна.
Разплитам тишина, плета поличба,
отпускам ширина, но е различна
оставащата в спомена ми бримка,
расте сърдито и затяга примка.
Играеш на шега и се усмихваш,
прелита мисълта ти и притихва–
отвързана кобила неродила,
за нови хергелета сбира сила.