4 нояб. 2021 г., 07:27

Няма име

540 2 9

Прилича на игра, но няма име.

Увлича с лекота неизмерима.

С тиара на тъга е увенчана

и старата лъжа преодоляна.

 

Разплитам тишина, плета поличба,

отпускам ширина, но е различна 

оставащата в спомена ми бримка,

расте сърдито и затяга примка.  

 

Играеш на шега и се усмихваш,

прелита мисълта ти и притихва–

отвързана кобила неродила,

за нови хергелета сбира сила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Несъмнено. Но е невъзможно всеки от двамата да е свободен в избора си. Единият още е в играта, докато другият я напуска духом.
  • Постигането на щастието е в това да правиш това, което ти се иска. Въпрос на свобода на избора.
  • Да! Благодаря!
  • Може ли на "ти" ? Радвам се на хубавия коментар, Миг.
  • Прочетох , а в съзнанието ми картина - калейдоскоп, от желания , чувства и мисли, ново прочитане, завъртане - хоп и в любими вече се ....числи ! Много харесвам свежестта на интелекта Ви! Благодаря!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...