Прилича на игра, но няма име.
Увлича с лекота неизмерима.
С тиара на тъга е увенчана
и старата лъжа преодоляна.
Разплитам тишина, плета поличба,
отпускам ширина, но е различна
оставащата в спомена ми бримка,
расте сърдито и затяга примка.
Играеш на шега и се усмихваш,
прелита мисълта ти и притихва–
отвързана кобила неродила,
за нови хергелета сбира сила.
© Светличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
