Няма име
Прилича на игра, но няма име.
Увлича с лекота неизмерима.
С тиара на тъга е увенчана
и старата лъжа преодоляна.
Разплитам тишина, плета поличба,
отпускам ширина, но е различна
оставащата в спомена ми бримка,
расте сърдито и затяга примка.
Играеш на шега и се усмихваш,
прелита мисълта ти и притихва–
отвързана кобила неродила,
за нови хергелета сбира сила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
