Няма път обратно
Няма път обратно
От утрото напивам в тебе сила
и тръгвам с незакърпено сърце
във бисерни очи аз да те диря,
но с друга нежност и лице.
А как да те открия, безвъзвратно
отивам си от всяка твоя ласка,
няма сън и няма път обратно
към тез очи болезнено неясни.
Ще бъде дълга и жестока зима,
ще прося път към топлите ти дни,
ала нима, нима такъв ще има,
щом скъсаното ще личи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
