Няма път обратно
От утрото напивам в тебе сила
и тръгвам с незакърпено сърце
във бисерни очи аз да те диря,
но с друга нежност и лице.
А как да те открия, безвъзвратно
отивам си от всяка твоя ласка,
няма сън и няма път обратно
към тез очи болезнено неясни.
Ще бъде дълга и жестока зима,
ще прося път към топлите ти дни,
ала нима, нима такъв ще има,
щом скъсаното ще личи...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
