Няма път обратно

Oct 24, 2009, 12:05 PM

Poetry

857 0 4

Няма път обратно

От утрото напивам в тебе сила
и тръгвам с незакърпено сърце
във бисерни очи аз да те диря,
но с друга нежност и лице.

А как да те открия, безвъзвратно
отивам си от всяка твоя ласка,
няма сън и няма път обратно
към тез очи болезнено неясни.

Ще бъде дълга и жестока зима,
ще прося път към топлите ти дни,
ала нима, нима такъв ще има,
щом скъсаното ще личи...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

BuRn_AliVe (Александър)

2009-10-24T18:24:09+03:00

Някои белези не зарастват...Хубав стих!
DOVE (Мариета Вълчева)

2009-10-24T16:53:19+03:00

Това кърпено - добре е , че го има, за да ни напомня и пази. Поздрави!
Napolitano (Валентин Желязков)

2009-10-24T13:42:51+03:00

Така е скъсаното ще личи и ще се помни..........
vanesa_crazy (Ванеса)

2009-10-24T12:12:40+03:00

Прекрасен стих!