Няма връщане назад,
любовта умира безвъзвратно.
Във душите ни е хлад,
не намирам път към теб обратно.
Всяка дума – стон в нощта!
И от тебе ме отдалечава.
Всяко чувство е тъга,
тлееща в гърдите ми жарава!
А навън дъждът вали
и рисува тебе по стъклата.
И сърцето ми боли,
аз сбогувам се със красотата.
Две души на кръстопът,
сенки на отминалото време.
Тръгвам във нощта без път,
а дъждът се сипе върху мене.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены