10 дек. 2023 г., 17:29

"О, свещена простота!"

815 6 13

Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":

— Ела да си направим светъл храм,

камбанарията ще стига до небето,

неповторим ще бъде и голям!

 

Ще идват и отблизо и далече, 

ще се издигнем във очите на света,

ще се прочуем и ще станем всеизвестни

със нашите "добри" наглед дела!

 

Усмихнал се приятелят несретник

и, "о, свещена простота":

— Е, щом ще станем толкова известни, 

готов съм с тебе храм да построя!

 

Наистина, прочули се, горките,

но не със своя ум и доброта,

най-тъжно е и жалко за душите,

повярвали в голямата лъжа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Марко, радвам се да те видя!
    Така е, слепци да искаш в наше време. То всъщност всяко време си има своите "слепци" и техните водачи, но... темата е обширна! 🙂
  • Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
    — Ела да си направим светъл храм...
    Сега се замислям (то... рядко ми се случва), защо в царството на слепците, едноокия е цар.
    И като се сетя за нашата ослепяваща нация и еднооките водачи, се сещам за армията на Самуил.
    Поздрави за творбата, Руми ! Натъжи ме. Стига, бе ! Шегувам се.
    И аз съм слепец, като всички останали. Като ни крият фактите... това, де... факлите, как да видим в тъмното?
  • 😄😄😄 Изобщо не съм от сърдещите се, Гедеон, радвам се, че съм те вдъхновила! Благодаря ти за усмивките! 😃
  • Руми, надявам се, че имаш чувство за хумор и не си сърдеща се, като повечето в сайта. Предлагам ти тази версия на твоя стих.

    Веднъж "поетът" рекъл на "поета":
    — Ела да си направим светъл стих,
    там римата ще стига до небето,
    неповторим ще бъде и велик!

    Ще идват и отблизо и далече,
    ще се издигнем във очите на света,
    ще се прочуем и ще станем всеизвестни
    със нашата поезия наглед добра!

    Усмихнал се приятелят несретник
    и, "о, свещена простота":
    — Е, щом ще станем толкова известни,
    готов съм с теб аз стих да сътворя!

    Наистина, прочули се, горките,
    но не със стих и красота,
    най-тъжно е и жалко за душите,
    повярвали в голямата лъжа!
  • Ники, благодаря ти, че надникна! 🙂

    Младене, благодаря ти за подкрепата, искрено се радвам, че си сред хората, които умеят да четат и между редовете!

    Стойчо, наистина това са думите на Ян Хус изречени на кладата. Храмът вътре в нас би трябвало да пазим ревниво чист и подреден! Благодаря ти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...