rumbic (Руми)
329 4585
10 дек. 2023 г., 17:29

"О, свещена простота!" 

  Поэзия
408 6 13

Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":

— Ела да си направим светъл храм,

камбанарията ще стига до небето,

неповторим ще бъде и голям!

 

Ще идват и отблизо и далече, 

ще се издигнем във очите на света,

ще се прочуем и ще станем всеизвестни

със нашите "добри" наглед дела!

 

Усмихнал се приятелят несретник

и, "о, свещена простота":

— Е, щом ще станем толкова известни, 

готов съм с тебе храм да построя!

 

Наистина, прочули се, горките,

но не със своя ум и доброта,

най-тъжно е и жалко за душите,

повярвали в голямата лъжа!

 

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет, Марко, радвам се да те видя!
    Така е, слепци да искаш в наше време. То всъщност всяко време си има своите "слепци" и техните водачи, но... темата е обширна! 🙂
  • Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
    — Ела да си направим светъл храм...
    Сега се замислям (то... рядко ми се случва), защо в царството на слепците, едноокия е цар.
    И като се сетя за нашата ослепяваща нация и еднооките водачи, се сещам за армията на Самуил.
    Поздрави за творбата, Руми ! Натъжи ме. Стига, бе ! Шегувам се.
    И аз съм слепец, като всички останали. Като ни крият фактите... това, де... факлите, как да видим в тъмното?
  • 😄😄😄 Изобщо не съм от сърдещите се, Гедеон, радвам се, че съм те вдъхновила! Благодаря ти за усмивките! 😃
  • Руми, надявам се, че имаш чувство за хумор и не си сърдеща се, като повечето в сайта. Предлагам ти тази версия на твоя стих.

    Веднъж "поетът" рекъл на "поета":
    — Ела да си направим светъл стих,
    там римата ще стига до небето,
    неповторим ще бъде и велик!

    Ще идват и отблизо и далече,
    ще се издигнем във очите на света,
    ще се прочуем и ще станем всеизвестни
    със нашата поезия наглед добра!

    Усмихнал се приятелят несретник
    и, "о, свещена простота":
    — Е, щом ще станем толкова известни,
    готов съм с теб аз стих да сътворя!

    Наистина, прочули се, горките,
    но не със стих и красота,
    най-тъжно е и жалко за душите,
    повярвали в голямата лъжа!
  • Ники, благодаря ти, че надникна! 🙂

    Младене, благодаря ти за подкрепата, искрено се радвам, че си сред хората, които умеят да четат и между редовете!

    Стойчо, наистина това са думите на Ян Хус изречени на кладата. Храмът вътре в нас би трябвало да пазим ревниво чист и подреден! Благодаря ти!
  • Доколкото си спомням, това са думите на Ян Хус,когато е вече на кладата. Една старица взема парченце(съчка)дърво и го добавя към кладата преди да бъде изгорен националният герой на Чехия.
    Но пък що се отнася до храма (общество на любовта и справедливостта):всеки от нас трябва да го носи в душата си като съвест.
    Поздравления за написаното от теб, Руми!
  • "Тъй върви светът! Лъжа и робство
    на тая пуста земя царува!"

    Това са хората - готови винаги да повярват в най-лъжовното!
    Затова Блез Паскал формулира блестящо:

    "Земята не е отечество за истината. Тя броди непозната между хората!"

    Поздравление, Руми! В притчово-поетична форма поднасяш библейска по съдържание мъдрост.
  • Ако "всеки опит за вкореняване" беше безумие, досега всички да сме умрели от глад. Такива ми ти работи....
  • Таничка, благодаря ти, радвам се да те видя! ❤️

    Петре, май се сещам за кой граф става дума! 🙂 Няма лошо да оставим някаква следа, но всеки опит за вкореняване е безумие. Не разбирам и маниакалното чувство за величие! Една от любимите ми книги в Библията е Еклисиаст, там Проповедника е казал достатъчно! Благодаря ти, че се отби!

    Ели, изключително ми е приятно да те видя! Благодаря! 🍀
  • Браво, Руми!
  • Съвременни "слепци" много! Хубав и много поучителен стих! Поздравления, Руми!
  • Хареса ми идеята. Сетих се за една от притчите на Исус, онази за новата кръпка на старата дреха. По друг повод той казва, че неговото царство не е от този свят. А храмът е в сърцето на човек, и точно заради това е неразрушим. После се сетих и за един местен граф от Бургаско, който направи голям замък. Един ден се видях с него и го попитах дали еркерите и колоните на единия от етажите са декоративни, гипсови. Той ме изгледа обиден и каза: “Всичко е камък! Аз тоя замък го строя да издържи хиляда години!” Мегаломанията и глупостта не познават граници.
  • Много мъдрост има в творбата ти, Руми!
Предложения
: ??:??