10.12.2023 г., 17:29

"О, свещена простота!"

814 6 13

Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":

— Ела да си направим светъл храм,

камбанарията ще стига до небето,

неповторим ще бъде и голям!

 

Ще идват и отблизо и далече, 

ще се издигнем във очите на света,

ще се прочуем и ще станем всеизвестни

със нашите "добри" наглед дела!

 

Усмихнал се приятелят несретник

и, "о, свещена простота":

— Е, щом ще станем толкова известни, 

готов съм с тебе храм да построя!

 

Наистина, прочули се, горките,

но не със своя ум и доброта,

най-тъжно е и жалко за душите,

повярвали в голямата лъжа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Марко, радвам се да те видя!
    Така е, слепци да искаш в наше време. То всъщност всяко време си има своите "слепци" и техните водачи, но... темата е обширна! 🙂
  • Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
    — Ела да си направим светъл храм...
    Сега се замислям (то... рядко ми се случва), защо в царството на слепците, едноокия е цар.
    И като се сетя за нашата ослепяваща нация и еднооките водачи, се сещам за армията на Самуил.
    Поздрави за творбата, Руми ! Натъжи ме. Стига, бе ! Шегувам се.
    И аз съм слепец, като всички останали. Като ни крият фактите... това, де... факлите, как да видим в тъмното?
  • 😄😄😄 Изобщо не съм от сърдещите се, Гедеон, радвам се, че съм те вдъхновила! Благодаря ти за усмивките! 😃
  • Руми, надявам се, че имаш чувство за хумор и не си сърдеща се, като повечето в сайта. Предлагам ти тази версия на твоя стих.

    Веднъж "поетът" рекъл на "поета":
    — Ела да си направим светъл стих,
    там римата ще стига до небето,
    неповторим ще бъде и велик!

    Ще идват и отблизо и далече,
    ще се издигнем във очите на света,
    ще се прочуем и ще станем всеизвестни
    със нашата поезия наглед добра!

    Усмихнал се приятелят несретник
    и, "о, свещена простота":
    — Е, щом ще станем толкова известни,
    готов съм с теб аз стих да сътворя!

    Наистина, прочули се, горките,
    но не със стих и красота,
    най-тъжно е и жалко за душите,
    повярвали в голямата лъжа!
  • Ники, благодаря ти, че надникна! 🙂

    Младене, благодаря ти за подкрепата, искрено се радвам, че си сред хората, които умеят да четат и между редовете!

    Стойчо, наистина това са думите на Ян Хус изречени на кладата. Храмът вътре в нас би трябвало да пазим ревниво чист и подреден! Благодаря ти!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...