Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
— Ела да си направим светъл храм,
камбанарията ще стига до небето,
неповторим ще бъде и голям!
Ще идват и отблизо и далече,
ще се издигнем във очите на света,
ще се прочуем и ще станем всеизвестни
със нашите "добри" наглед дела!
Усмихнал се приятелят несретник
и, "о, свещена простота":
— Е, щом ще станем толкова известни,
готов съм с тебе храм да построя!
Наистина, прочули се, горките,
но не със своя ум и доброта,
най-тъжно е и жалко за душите,
повярвали в голямата лъжа!
© Руми All rights reserved.
Така е, слепци да искаш в наше време. То всъщност всяко време си има своите "слепци" и техните водачи, но... темата е обширна! 🙂