Dec 10, 2023, 5:29 PM

"О, свещена простота!"

  Poetry
808 6 13

Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":

— Ела да си направим светъл храм,

камбанарията ще стига до небето,

неповторим ще бъде и голям!

 

Ще идват и отблизо и далече, 

ще се издигнем във очите на света,

ще се прочуем и ще станем всеизвестни

със нашите "добри" наглед дела!

 

Усмихнал се приятелят несретник

и, "о, свещена простота":

— Е, щом ще станем толкова известни, 

готов съм с тебе храм да построя!

 

Наистина, прочули се, горките,

но не със своя ум и доброта,

най-тъжно е и жалко за душите,

повярвали в голямата лъжа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Марко, радвам се да те видя!
    Така е, слепци да искаш в наше време. То всъщност всяко време си има своите "слепци" и техните водачи, но... темата е обширна! 🙂
  • Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
    — Ела да си направим светъл храм...
    Сега се замислям (то... рядко ми се случва), защо в царството на слепците, едноокия е цар.
    И като се сетя за нашата ослепяваща нация и еднооките водачи, се сещам за армията на Самуил.
    Поздрави за творбата, Руми ! Натъжи ме. Стига, бе ! Шегувам се.
    И аз съм слепец, като всички останали. Като ни крият фактите... това, де... факлите, как да видим в тъмното?
  • 😄😄😄 Изобщо не съм от сърдещите се, Гедеон, радвам се, че съм те вдъхновила! Благодаря ти за усмивките! 😃
  • Руми, надявам се, че имаш чувство за хумор и не си сърдеща се, като повечето в сайта. Предлагам ти тази версия на твоя стих.

    Веднъж "поетът" рекъл на "поета":
    — Ела да си направим светъл стих,
    там римата ще стига до небето,
    неповторим ще бъде и велик!

    Ще идват и отблизо и далече,
    ще се издигнем във очите на света,
    ще се прочуем и ще станем всеизвестни
    със нашата поезия наглед добра!

    Усмихнал се приятелят несретник
    и, "о, свещена простота":
    — Е, щом ще станем толкова известни,
    готов съм с теб аз стих да сътворя!

    Наистина, прочули се, горките,
    но не със стих и красота,
    най-тъжно е и жалко за душите,
    повярвали в голямата лъжа!
  • Ники, благодаря ти, че надникна! 🙂

    Младене, благодаря ти за подкрепата, искрено се радвам, че си сред хората, които умеят да четат и между редовете!

    Стойчо, наистина това са думите на Ян Хус изречени на кладата. Храмът вътре в нас би трябвало да пазим ревниво чист и подреден! Благодаря ти!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...