2 июл. 2011 г., 22:25

Обич

854 0 1

Обеща, че ще си винаги до мене.

Обеща ми да не ме напускаш.

Защо тогава съм сега самичка,

а през света голям ти някъде препускаш?

 

А аз, като пръстта в земята

и като звездите на небето,

като топла майчина прегръдка

не престанах да те нося във сърцето!

 

Може би без сълзи ще остана,

може да остана и без глас...

но ти помни,  че даже след смърта си

само тебе ще обичам аз!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дева Тарейн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пътищата са, за да ни срещат отново и отново, понякога със самите нас, понякога с отраженията, надеждите и копнежите ни! Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...