Jul 2, 2011, 10:25 PM

Обич

  Poetry » Love
853 0 1

Обеща, че ще си винаги до мене.

Обеща ми да не ме напускаш.

Защо тогава съм сега самичка,

а през света голям ти някъде препускаш?

 

А аз, като пръстта в земята

и като звездите на небето,

като топла майчина прегръдка

не престанах да те нося във сърцето!

 

Може би без сълзи ще остана,

може да остана и без глас...

но ти помни,  че даже след смърта си

само тебе ще обичам аз!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дева Тарейн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пътищата са, за да ни срещат отново и отново, понякога със самите нас, понякога с отраженията, надеждите и копнежите ни! Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...