Обич, моя
Обич моя, мой пораснал Свят,
мое чудно продължение…
Кръвта ми - във карминен цвят
Сине, мое мъжко отражение.
Изместил центъра на моята Земя -
превърна ме във своя сателит.
Планета - знай, че някъде трептя,
Вселената ехти с родилния ми вик
понесла наръч майчина любов.
Поглеждай горе в тъжен ден-
Чедо мое, ще измоля благослов.
Помни ме! Не тъжи за мен!
И ако нявга носиш много тежко -
за мене помисли си на мига -
не се чуди, че става все по-леко -
Мама вдига другата страна.
Дори и сред звездите, в небесата,
ръцете мои са протегнати натам.
Богът милостив, чува ни сърцата,
ще позволи да те докосна с длан!
Рене
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
