Jul 29, 2016, 3:09 PM

Обич, моя

  Poetry
1.3K 2 8

Обич моя, мой пораснал Свят,

мое чудно продължение…

Кръвта ми - във карминен цвят

Сине, мое мъжко отражение.

 

Изместил центъра на моята Земя -

превърна ме във своя сателит.

Планета - знай, че някъде трептя,

Вселената ехти с родилния ми вик

 

понесла  наръч майчина любов.

Поглеждай  горе в тъжен ден-

Чедо мое, ще измоля благослов.

Помни ме!  Не тъжи за мен!

 

И ако нявга носиш много тежко -

за мене помисли си на мига -

не се чуди, че става все по-леко -

Мама вдига другата страна.

 

Дори и сред звездите, в небесата,

ръцете мои са протегнати натам.

Богът милостив, чува ни сърцата,

ще позволи да те докосна с длан!

 

Рене

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...