Jul 29, 2016, 3:09 PM

Обич, моя

  Poetry
1.3K 2 8

Обич моя, мой пораснал Свят,

мое чудно продължение…

Кръвта ми - във карминен цвят

Сине, мое мъжко отражение.

 

Изместил центъра на моята Земя -

превърна ме във своя сателит.

Планета - знай, че някъде трептя,

Вселената ехти с родилния ми вик

 

понесла  наръч майчина любов.

Поглеждай  горе в тъжен ден-

Чедо мое, ще измоля благослов.

Помни ме!  Не тъжи за мен!

 

И ако нявга носиш много тежко -

за мене помисли си на мига -

не се чуди, че става все по-леко -

Мама вдига другата страна.

 

Дори и сред звездите, в небесата,

ръцете мои са протегнати натам.

Богът милостив, чува ни сърцата,

ще позволи да те докосна с длан!

 

Рене

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....