29.07.2016 г., 15:09 ч.

Обич, моя 

  Поезия
1027 2 8

Обич моя, мой пораснал Свят,

мое чудно продължение…

Кръвта ми - във карминен цвят

Сине, мое мъжко отражение.

 

Изместил центъра на моята Земя -

превърна ме във своя сателит.

Планета - знай, че някъде трептя,

Вселената ехти с родилния ми вик

 

понесла  наръч майчина любов.

Поглеждай  горе в тъжен ден-

Чедо мое, ще измоля благослов.

Помни ме!  Не тъжи за мен!

 

И ако нявга носиш много тежко -

за мене помисли си на мига -

не се чуди, че става все по-леко -

Мама вдига другата страна.

 

Дори и сред звездите, в небесата,

ръцете мои са протегнати натам.

Богът милостив, чува ни сърцата,

ще позволи да те докосна с длан!

 

Рене

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??