voda (Елица Ангелова)
586 14113
1 апр. 2008 г., 07:33  

Пориви 

  Поэзия » Другая
860 0 13

Неизвървени пътища ме мамят,

пресичат хоризонти и летят.

А може би един ми трябва само –

мечтите ми по него да цъфтят.

 

Несподелени нощи в мен будуват,

разказват приказки за любовта.

Но идва ден и тайно ме целува,

повежда ме да прекося света.

 

Недружелюбни ветрове ме спъват.

Сърцето ми предадено кърви.

Желания сторъки ме разпъват,

едно ми казва "Ставай и върви!"

 

И тръгвам пак, загледана в безкрая,

понесла куп несвършени неща.

Дали, когато стигна, ще узная,

че всъщност съм живяла зарад тях?
 

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??