Пориви
Неизвървени пътища ме мамят,
пресичат хоризонти и летят.
А може би един ми трябва само –
мечтите ми по него да цъфтят.
Несподелени нощи в мен будуват,
разказват приказки за любовта.
Но идва ден и тайно ме целува,
повежда ме да прекося света.
Недружелюбни ветрове ме спъват.
Сърцето ми предадено кърви.
Желания сторъки ме разпъват,
едно ми казва "Ставай и върви!"
И тръгвам пак, загледана в безкрая,
понесла куп несвършени неща.
Дали, когато стигна, ще узная,
че всъщност съм живяла зарад тях?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
