voda (Елица Ангелова)
586 14113
1.04.2008 г., 7:33 ч.  

Пориви 

  Поезия » Друга
859 0 13

Неизвървени пътища ме мамят,

пресичат хоризонти и летят.

А може би един ми трябва само –

мечтите ми по него да цъфтят.

 

Несподелени нощи в мен будуват,

разказват приказки за любовта.

Но идва ден и тайно ме целува,

повежда ме да прекося света.

 

Недружелюбни ветрове ме спъват.

Сърцето ми предадено кърви.

Желания сторъки ме разпъват,

едно ми казва "Ставай и върви!"

 

И тръгвам пак, загледана в безкрая,

понесла куп несвършени неща.

Дали, когато стигна, ще узная,

че всъщност съм живяла зарад тях?
 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??