Пориви
Неизвървени пътища ме мамят,
пресичат хоризонти и летят.
А може би един ми трябва само –
мечтите ми по него да цъфтят.
Несподелени нощи в мен будуват,
разказват приказки за любовта.
Но идва ден и тайно ме целува,
повежда ме да прекося света.
Недружелюбни ветрове ме спъват.
Сърцето ми предадено кърви.
Желания сторъки ме разпъват,
едно ми казва "Ставай и върви!"
И тръгвам пак, загледана в безкрая,
понесла куп несвършени неща.
Дали, когато стигна, ще узная,
че всъщност съм живяла зарад тях?
© Елица Ангелова All rights reserved.
