28 мар. 2020 г., 16:06

Обич в чекмедже 

  Поэзия » Любовная, Философская
551 3 4

Намерих празно чекмедже във вкъщи, 
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах. 
Реших, че няма кой да го отвори. Никога. 
Единствен, аз ще имам ключ. 
Ще сложа вътре, недописаните стихове. 
И малко от сърцето ми. За всеки случай. 
Дано да не забравя да ти кажа мястото. 
Понеже пак ще се разбия на хиляда. 
А само Ти сред мрак си ясна, 
за мойта нужда от спасяване. 
Сега мълча. Катастрофално. 
С надежда да си спешната ми помощ. 
Вълните ми не зная колко бала са, 
но Ти си моят бряг за дни и нощи... 
Дано да оцелея, но при инцидент, 
помни, парчето ми сърце – резерва. 
Ключа за прашното ми чекмедже, 
е да обичаш мене. До безбрежност... 

 

Стихопат 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Все права защищены

Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...
  640  10 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво. Страхотна идея и история. Но подобен ключ не пасва на всяка ръка, ако нямаш сърце за даване.
  • Много ми хареса! Има надежда, светлина и бъдеще! И много, много копнеж за обич!
  • Благодаря - внезапно ми се дописа... Поздрави!
  • "Обич в чекмедже" - Обич от сърцето. Много е хубаво!
Предложения
: ??:??