Обич в чекмедже
Намерих празно чекмедже във вкъщи,
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах.
Реших, че няма кой да го отвори. Никога.
Единствен, аз ще имам ключ.
Ще сложа вътре, недописаните стихове.
И малко от сърцето ми. За всеки случай.
Дано да не забравя да ти кажа мястото.
Понеже пак ще се разбия на хиляда.
А само Ти сред мрак си ясна,
за мойта нужда от спасяване.
Сега мълча. Катастрофално.
С надежда да си спешната ми помощ.
Вълните ми не зная колко бала са,
но Ти си моят бряг за дни и нощи...
Дано да оцелея, но при инцидент,
помни, парчето ми сърце – резерва.
Ключа за прашното ми чекмедже,
е да обичаш мене. До безбрежност...
Стихопат
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...
Comments
-
Браво. Страхотна идея и история. Но подобен ключ не пасва на всяка ръка, ако нямаш сърце за даване.
-
Много ми хареса! Има надежда, светлина и бъдеще! И много, много копнеж за обич!
-
Благодаря - внезапно ми се дописа... Поздрави!
-
"Обич в чекмедже" - Обич от сърцето. Много е хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
