Обичала ли си така
Обичала ли си така,
че цялата да се разлистиш...
и пролет в тебе да разцъфне
да вържеш плод от капки чисти...
От ласки да напиеш форми,
а слънцето да те погали.
Да зрее в чувствата ти лято,
горещници да те запалят...
Обичала ли си така,
че есен да налее грозде
във плачещата ти лоза
и виното да тръпне болно...
в едно пенливо вричане
избистрящо се ароматно
като безкрайно стичане
към извора на вечна младост.
Обичала ли си така,
че зимата като завее
да сгушиш в нечий сън глава,
душата ти в душа да пее.
Прегръдка да събуди орис
и устни да засмучат мрака.
Открий без думи тази обич,
тя цял живот те чака...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
