Обичала ли си така
Обичала ли си така,
че цялата да се разлистиш...
и пролет в тебе да разцъфне
да вържеш плод от капки чисти...
От ласки да напиеш форми,
а слънцето да те погали.
Да зрее в чувствата ти лято,
горещници да те запалят...
Обичала ли си така,
че есен да налее грозде
във плачещата ти лоза
и виното да тръпне болно...
в едно пенливо вричане
избистрящо се ароматно
като безкрайно стичане
към извора на вечна младост.
Обичала ли си така,
че зимата като завее
да сгушиш в нечий сън глава,
душата ти в душа да пее.
Прегръдка да събуди орис
и устни да засмучат мрака.
Открий без думи тази обич,
тя цял живот те чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
