Обичам
Обичам
Обичам залеза, защото носи мъдрост,
червен до болка, бори се за време...
Очи попила в него, нежността се къса,
молбата ми за милост не приела.
Обичам есенните вечери "спокойни",
в които на везните грешки плачат
за опрощението ми, ала не могат
душата неподкупна да спечелят.
Обичам Теб, когото не познавам,
за да си цял от моите надежди,
за да не трябва нищо да прощавам,
нито от срам очи в земя да свеждам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Тодорова Все права защищены
