Обичам
Обичам
Обичам залеза, защото носи мъдрост,
червен до болка, бори се за време...
Очи попила в него, нежността се къса,
молбата ми за милост не приела.
Обичам есенните вечери "спокойни",
в които на везните грешки плачат
за опрощението ми, ала не могат
душата неподкупна да спечелят.
Обичам Теб, когото не познавам,
за да си цял от моите надежди,
за да не трябва нищо да прощавам,
нито от срам очи в земя да свеждам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Тодорова Всички права запазени
