Обичам
Обичам залеза, защото носи мъдрост,
червен до болка, бори се за време...
Очи попила в него, нежността се къса,
молбата ми за милост не приела.
Обичам есенните вечери "спокойни",
в които на везните грешки плачат
за опрощението ми, ала не могат
душата неподкупна да спечелят.
Обичам Теб, когото не познавам,
за да си цял от моите надежди,
за да не трябва нищо да прощавам,
нито от срам очи в земя да свеждам...
© Марина Тодорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
