22 янв. 2008 г., 17:28

Обичам...

1K 0 19
 

                 Обичам всичко, до което се докосваш...

                 То става нежност, светлина...

                 Попило твоето невидимо присъствие...

                 Погалено от твоята душа...

 

 

                 Красива е сега дори пустинята...

                 Сега обичам и далечната земя,

                 която те отне от мен, любими...

 

                 Обичам я,

                                  защото

                                                ти си

                                                            там...

 

 

                 Защото в тази тайнствена алхимия,

                 която ни събра,

                 душата ми със теб е... Винаги...

                 Плени я твоята душа...

 

 

                           18.01.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила Нина, обичайте се!!! Весело празнуване, наздраве!!!
    Минах отново, за да те поздравя, специално
  • Разтоянията разделят, чувствата охлаждат, навика отмира - намери го - последвай го бъди....там.

    Страхотен стих!!!!!
  • такава е любовта!
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
  • Да, всичко, до което се докосва любимия, става и то любимо!
    А колкото и да е далеч в действителност мисълта за него ни съпътства и го чувстваме близо...Като видение, което не можем да докоснем...
    Много хубаво стихотворение!
    А края на стихотворението ти ме подсети за една любима мисъл-"Най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видели" Пауло Коелю

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...