22.01.2008 г., 17:28

Обичам...

1K 0 19
 

                 Обичам всичко, до което се докосваш...

                 То става нежност, светлина...

                 Попило твоето невидимо присъствие...

                 Погалено от твоята душа...

 

 

                 Красива е сега дори пустинята...

                 Сега обичам и далечната земя,

                 която те отне от мен, любими...

 

                 Обичам я,

                                  защото

                                                ти си

                                                            там...

 

 

                 Защото в тази тайнствена алхимия,

                 която ни събра,

                 душата ми със теб е... Винаги...

                 Плени я твоята душа...

 

 

                           18.01.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила Нина, обичайте се!!! Весело празнуване, наздраве!!!
    Минах отново, за да те поздравя, специално
  • Разтоянията разделят, чувствата охлаждат, навика отмира - намери го - последвай го бъди....там.

    Страхотен стих!!!!!
  • такава е любовта!
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
  • Да, всичко, до което се докосва любимия, става и то любимо!
    А колкото и да е далеч в действителност мисълта за него ни съпътства и го чувстваме близо...Като видение, което не можем да докоснем...
    Много хубаво стихотворение!
    А края на стихотворението ти ме подсети за една любима мисъл-"Най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видели" Пауло Коелю

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...