Jan 22, 2008, 5:28 PM

Обичам...

  Poetry
1K 0 19
 

                 Обичам всичко, до което се докосваш...

                 То става нежност, светлина...

                 Попило твоето невидимо присъствие...

                 Погалено от твоята душа...

 

 

                 Красива е сега дори пустинята...

                 Сега обичам и далечната земя,

                 която те отне от мен, любими...

 

                 Обичам я,

                                  защото

                                                ти си

                                                            там...

 

 

                 Защото в тази тайнствена алхимия,

                 която ни събра,

                 душата ми със теб е... Винаги...

                 Плени я твоята душа...

 

 

                           18.01.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила Нина, обичайте се!!! Весело празнуване, наздраве!!!
    Минах отново, за да те поздравя, специално
  • Разтоянията разделят, чувствата охлаждат, навика отмира - намери го - последвай го бъди....там.

    Страхотен стих!!!!!
  • такава е любовта!
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
  • Да, всичко, до което се докосва любимия, става и то любимо!
    А колкото и да е далеч в действителност мисълта за него ни съпътства и го чувстваме близо...Като видение, което не можем да докоснем...
    Много хубаво стихотворение!
    А края на стихотворението ти ме подсети за една любима мисъл-"Най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видели" Пауло Коелю

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...