27 февр. 2016 г., 21:33

обичам да живея

1.1K 0 4

Луната ми е майка,
слънцето е мой баща...
Родена съм от сладостната капка
на юнска утринна роса...
За мен се грижат всеки миг
и ме обичат птичите ята...
Красива съм - ей на !
В очите ми трепти луната,
в косите - слъневата светлина!
Раста безгрижно - всичко ми се дава.
Вселената ме носи на ръце,
живея във прекрасна къща
животните ги храня от ръце.
Звезди - роднини рой безброен
и много слънчеви слуги.
Разкошни дрехи - плетка от цветя,
от шарените есенни листа,
от топки снежни и сини небеса!
Летя на облак и вятър вихрогон
шофира,
навсякъде приятели природата
дарила с верност,
щастливи приказни се носят по
водата кораби крилати.
И знам, и знам -
не съм сама, не съм нещастна 
и съм добра към всички
и толкова обичам да живея !

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....