Feb 27, 2016, 9:33 PM

обичам да живея

  Poetry » Other
1.1K 0 4

Луната ми е майка,
слънцето е мой баща...
Родена съм от сладостната капка
на юнска утринна роса...
За мен се грижат всеки миг
и ме обичат птичите ята...
Красива съм - ей на !
В очите ми трепти луната,
в косите - слъневата светлина!
Раста безгрижно - всичко ми се дава.
Вселената ме носи на ръце,
живея във прекрасна къща
животните ги храня от ръце.
Звезди - роднини рой безброен
и много слънчеви слуги.
Разкошни дрехи - плетка от цветя,
от шарените есенни листа,
от топки снежни и сини небеса!
Летя на облак и вятър вихрогон
шофира,
навсякъде приятели природата
дарила с верност,
щастливи приказни се носят по
водата кораби крилати.
И знам, и знам -
не съм сама, не съм нещастна 
и съм добра към всички
и толкова обичам да живея !

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...