27.02.2016 г., 21:33

обичам да живея

1.1K 0 4

Луната ми е майка,
слънцето е мой баща...
Родена съм от сладостната капка
на юнска утринна роса...
За мен се грижат всеки миг
и ме обичат птичите ята...
Красива съм - ей на !
В очите ми трепти луната,
в косите - слъневата светлина!
Раста безгрижно - всичко ми се дава.
Вселената ме носи на ръце,
живея във прекрасна къща
животните ги храня от ръце.
Звезди - роднини рой безброен
и много слънчеви слуги.
Разкошни дрехи - плетка от цветя,
от шарените есенни листа,
от топки снежни и сини небеса!
Летя на облак и вятър вихрогон
шофира,
навсякъде приятели природата
дарила с верност,
щастливи приказни се носят по
водата кораби крилати.
И знам, и знам -
не съм сама, не съм нещастна 
и съм добра към всички
и толкова обичам да живея !

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...