Patrizzia (Надежда Ангелова)
2247 18463
26 янв. 2024 г., 17:45  

Да знам поне, че с обич ме четат 

  Поэзия » Философская, Строгие формы
652 11 19

Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.

 

И колко нощи изтерзан и блед,
млад Месец ми се моли, на колѐне:
—Поспи сега, виж – всичко е наред,
снегът задряма даже, укротен е.

 

Но думите не искат да заспят
и любовта безсънна все налива,
ту сладост, ту горчилка. Този свят,  

 

единствено на думи е богат,
а аз се чувствам истински щастлива,
да знам поне, че с обич ме четат...

 


 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??