Patrizzia (Надежда Ангелова)
2246 18463
26.01.2024 г., 17:45 ч.  

Да знам поне, че с обич ме четат 

  Поезия » Философска, Строги форми
650 11 19

Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.

 

И колко нощи изтерзан и блед,
млад Месец ми се моли, на колѐне:
—Поспи сега, виж – всичко е наред,
снегът задряма даже, укротен е.

 

Но думите не искат да заспят
и любовта безсънна все налива,
ту сладост, ту горчилка. Този свят,  

 

единствено на думи е богат,
а аз се чувствам истински щастлива,
да знам поне, че с обич ме четат...

 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??