Да знам поне, че с обич ме четат
Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед,
млад Месец ми се моли, на колѐне:
—Поспи сега, виж – всичко е наред,
снегът задряма даже, укротен е.
Но думите не искат да заспят
и любовта безсънна все налива,
ту сладост, ту горчилка. Този свят,
единствено на думи е богат,
а аз се чувствам истински щастлива,
да знам поне, че с обич ме четат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
П.П.Защото писанието е сонет, Пънчо, ама да бях го и обозначила, нямаше да е зле. 
