Patrizzia (Надежда Ангелова)
2247 18463
Jan 26, 2024, 5:45 PM  

Да знам поне, че с обич ме четат 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
651 11 19

Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.

 

И колко нощи изтерзан и блед,
млад Месец ми се моли, на колѐне:
—Поспи сега, виж – всичко е наред,
снегът задряма даже, укротен е.

 

Но думите не искат да заспят
и любовта безсънна все налива,
ту сладост, ту горчилка. Този свят,  

 

единствено на думи е богат,
а аз се чувствам истински щастлива,
да знам поне, че с обич ме четат...

 


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??